Театър „Сълза и смях“ е със статут на „Открита сцена — продуциращ център“, без щатна актьорска трупа от 1998 г. От 2010 година е отрита сцена на Народния театър.
Името „Сълза и смях“ е на най-старата професионална българска столична театрална трупа, създадена през 1892 г., 12 години преди основаването на Народния театър.
В първия дванадесет годишен период на съществуването си трупата е ползвала гласувана от Народното събрание субсидия. Корените на директорската институция в българския театър, на режисьорските разпределения, на първите Правилници за вътрешния ред в една трупа на професионално ниво, са създадени в тези първи години на „Сълза и смях“. Първите стипендии за професионално обучение на български актьори в чужбина са излъчени от “Сълза и смях”.
Исторически съдбата на трупата „Сълза и смях“, която по-късно се превръща в първоосновател на Народния театър, е преминала през най-разнообразни перипетии, в т.ч. и закриване, и преоткриване. С Разпореждане на Министерски съвет през 1966 г. театърът е отново учреден и „Сълза и смях“ възкръсваща като птицата феникс през 60-те години на миналия век, първоначално като филиал на Народния театър, като база, от която по-късно се образуват трупите на Сатиричния театър, и на Нов драматичен театър „Сълза и смях“.
От създаването си до днес на сцената на “Сълза и смях” са представяни стотици пиеси както от българската, така и от световната класика. Оттам са започнали творческия си път едни от имената — митове в българската режисура и актьорско майсторство — от легендарното поколение от времето на родоначалниците на българския театър, до съвременните театрални асове .
Сградата на ул. Г.С.Раковски“ №127, обитавана от „Сълза и смях“, е обявена за паметник на културата поради изключителната стойност на архитектурния ансамбъл.