Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е най-величественият и художествен паметник в София и България въобще. Издигнат е в чест на Освобождението на България /1878 г./ в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.
За издигането на паметника е обявен международен конкурс през 1900 година, в който се включват с проекти скулптори от 13 страни. Спечелен е от италианския скулптор Арналдо Дзоки и паметникът е негово дело. Основният камък е положен на 23 април 1901 година /Георьовден/ в присъствието на Княз Фердинанд I. Работата на паметника завършва на 15 септември 1903 г. , а официалното откриване е на 30 август 1907 г.
Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши. Други три по-малки бронзови релефи изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. В релефите има автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България.
Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски войни с надпис: „ Царю Освободителю// Признателна България“.