Националният литературен музей е създаден на 1 януари 1976 г. към Комитета за изкуство и култура, със задача „да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни и в бъдеще.“ Към музея се организира литературен архив и научно-изследователска група. Литературните къщи-музеи на територията на София влизат като филиали в структурата на Националния музей на българската литература, а тези в провинцията попадат под негово методическо ръководство. С разпореждане на Министерски съвет № 22 от 12.03. 1992 г. името на музея се изменя в Национален литературен музей.