„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на София, на ул. „Калоян“ 9, в комплекса на Софийската Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.
Храмът е от XIII век, строен вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София Севастократор Александър, брата на цар Иван Асен II, в 1241 г., както гласи надписът в църквата. Посветена е на Света Петка Българска – Св. Преподобна Параскева Епиватска (от Одринска Тракия, гр. Епиват), наричана от нашия народ света Петка Българска или света Петка Търновска, която е една от най-обичаните и почитани светици в България и в целия православен свят. В храма се пазят мощи на светицата.
При падането на София под османско иго през 1388 г. църквата „Света Петка Стара“ е напълно разрушена. Не е известно кога е възстановена, но се знае, че през 1578 г. тя отново е действаща. За това споменава известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването през българските земи.
През 1930 г. „Света Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия като е запазен старинния обем на вътрешното й пространство. Градежът на храма е от камък, тухли и хоросан. Разкрити са стенописи от периода 1500-1600 г. (XVI век). Иконостасът е с ажурна дърворезбена украса, резбован в началото на ХХ век. Иконите са от края на XIX и началото на ХХ век. Храмът е известен като църквата с Аязмото, чиято чудотворна света вода и днес тече вътре в храма.
Обявена е за архитектурен паметник на културата.