До началото на ХХ век църквата „Свети Седмочисленици“ се казва Коджа Дервиш Мехмед пашовата джамия. Позната е още като „Имарет джамия“ или просто „Черната джамия“. Наричат я така заради цвета на минарето, изградено от витошки черен гранит. По-късно хората погрешно мислят, че името й е заради тъмната слава на пристройките в двора, които си използват за затворнически килии. Смята се, че тя е построена върху древен манастир, посветен на Свети Иван Рилски.
През 1562 година на трона на византийските императори седи вече падишах. /Константинопол е паднал преди повече от век./ Наричат го Сюлейман I Великолепния. Войските на неговата млада империя настъпват към разединена Европа. Преданието разказва, че на път за Унгария той станувал с войските си край София. През нощта имал видение за победа. На сутринта казал на своя велик везир и софийски управител Мехмед паша, че ако сънят му се сбъдне, ще издигне храм за благодарност на бога. Армията на Сюлейман I побеждава маджарите през 1562 година. Две години по-късно в София е вдигната джамията с черното минаре.
По волята на Сюлейман I с градежа се заема самият Коджа Синан - главният архитект на империята. Когато е построил Черната джамия той е бил едва 39-годишен. За неговия произход има различни предания… Едно от тях говори, че той е българин по произход и е роден в Широка лъка. Още като дете е взет от родителите му и като еничар възпитаван в Истанбул. Заради самородния му талант на строител бил забелязан и това му дало възможност да се издигне до положението на главен архитект на империята.
Градежът на „Черната джамия“ е толкова здрав, че и след пет века творението му остава непокътнато, макар че черното минаре пада при едно от земетресенията през ХVIII век. Занемарена в годините на упадъка на империята тя е превърната в склад за муниции. Така я заварват руските войници, когато победоносно влизат в София през 1878 година. Сградите около джамията са били със здрави стени и са ги използвали за затворнически килии.
Превратностите на съдбата и политическите битки правят така, че в една от килиите попада и големият държавник Петко Каравелов. Казват, че там в сумрака на студеното мазе, той дал обещание, че когато излезе на свобода, да направи така, че на това място да има красив православен храм.
През 1897 година Министерският съвет се разпорежда „Черната джамия“ да се преустрои в църква и тя да бъде посветена в памет на Светите Седмочисленици. Така Петко Каравелов изпълнява даденото обещание и дори става кръстник на храма, който по-късно се превръща и в негов вечен дом. Гробът на големия държавник е пред олтарната стена на храма.
Посветена е на братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Преустройството на джамията в църква е дело на големия руски архитект Александър Померанцев, а след него по идеята работят и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Иконите на светите Седмочисленици, вградени в амвона, са дело на проф. д-р Кр. Чолаков.
В архитектурата на храма са вплетени елементи от църковното строителство на Второто българско царство. Забележителен е часовникът на западната фасада, изработен през 30-те години на ХХ век от Георги Хаджиниколов, завършил специалното си образование в Женева. Това е рядък елемент, нетипичен за българската църковна архитектура. Храмът е сред най-популярните в столицата.