Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е известен като Ротондата. Той е един от първите християнски храмове в света, който за наше щастие е напълно запазен. Най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от Римската империя. Построяването му съвпада с големия разцвет на античния град Сердика в края на III век и по-голямата част от IV век, когато той става столица на Вътрешна Дакия, а след това и един от любимите градове на император Константин Велики. Той често пребивава в Сердика и управлява огромната империя от там. През април 311 г. император Галерий, заедно с император Лициний и Константин (тогава още цезар), са издали Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. Трябва да се изтъкне, че тя е била осветена за християнски храм около 330 г. и до ден днешен това е най-старата запазена сграда в града.
Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор, където от ноември 343 г. до края на февруари 344 г. са заседавали делегати от всички земи, където по това време е имало християнски църкви. Под важните решенията на Сердикийския събор са се подписали 282 епископи и вероятно той се е провел в имперския комплекс, в който е влизала и Ротондата „Свети Георги“.
За нея като действащ храм се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасяне мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 година. Мощите на светеца са били изложени на поклонение в продължение на шест дена. По това време църквата била и митрополитска катедрала, в която се намирали мощите на сръбския Свети крал Стефан Милутин.
При султан Селим I (1512-1520) Ротондата е превърната в джамия, наречена Гюл-джамаси“. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били изписани с растителни мотиви. След Освобождението на България (1878) Ротондата била изоставена и занемарена. Едва при смъртта на княз Александър Батенберг тя била пригодена за временен мавзолей, в който били оставени тленните му останки, докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 година.
През 1915 година Ротондата била изчистена от всичко в нея при превръщането й в джамия. Било съборено минарето, вътрешната мазилка премахната и се открила средновековната живопис, състояща се от няколко пласта. Ротондата притежава уникални стенописи – дело на неповторимо художествено майсторство от Средновековието, като част от тях са на възраст 1600 години. Внушителният, висок почти 14 метра купол датира от XIV век и изобразява Господ Иисус Вседържител със свети ангели и пророци.
След реставрирането на храма отново е възстановено делничното богослужение и освен като паметник на християнското изкуство, свидетелстващ за непреходността на Църквата Христова, Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която е била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога.