Столична Община Район "Средец"

Програми, отчети и интервюта

Мария Ачкова: Ако има воля, институциите могат да се справят с незаконните обекти в парковете

За проблемите в центъра на София, ремонтите, строителствата и правомощията на районните кметове "Дневник" разговаря с кмета на район "Средец" Мария Ачкова.


Един от основните проблеми в последните месеци във вашия район "Средец" е свързан с продължаващите и в момента ремонти в централната градска част и конкретно по ул. "Граф Игнатиев". Какво е вашето мнение за случващото се?


- Около този ремонт има толкова много проблеми, че ще е трудно да обхвана всичките. Ако трябва да обобщя, бих попитала дотам ли вече сме стигнали, че не можем да направим една централна улица в града си. Това е белегът на цивилизованост на обществото още от древността. Убедена съм, че софиянци заслужават много повече като отношение и като изпълнение.

Но нека вляза и в конкретика. Тя е ключова, защото в случая ремонтът се финансира с безвъзмездна помощ по европейска оперативна програма. Тогава всички елементи от неговото изпълнение са предварително очертани доста подробно, ясни са и участниците, и техните отговорности, начинът на отчитане на средства, изискванията към качеството. При финансиране на проекти с европейски средства има задължителен набор от дейности, много изисквания и неспазването на което и да е от тези изисквания може да доведе до риск за проекта, до това да не бъдат усвоени пари или да трябва да се връщат.

В случая се вижда ясно, че още на ниво предпроектни проучвания не са взети предвид множество неща, съществени въпроси не са изчистени преди още да бъде обявена поръчката и при формулиране на заданието. Налагат се корекции в ход. А когато изпълнителят е избран, всяка промяна в проекта, изпълнението и дейностите, променят параметрите и рискува да бъде нарушено някое от правилата на закона или на условията, по които е получена и безвъзмездна помощ.


Ето, стига се до препроектиране, при приет проект и възложена поръчка, изпълнението по която е напреднало сериозно. И на този етап тепърва се отчита, че проектът не отговаря на изискванията за безопасност. Налага се да се търсят варианти за решения на принципа проба-грешка. Да слагаш едни ограничители, втори, трети, сега отново се мисли как да се отделя трамваят от пешеходната зона. Вече е изтекъл първоначалният срок за изпълнение на обекта, а се налага да се измислят варианти за изпълнение на един основен елемент от този ремонт.


Питам се какво друго е съобразено, след като дори не е съобразен фактът, че по тази улица винаги са се движели трамваи и винаги е имало пешеходна зона. Това означава, че някой още на момента на правене на проекта за задание на поръчката и впоследствие при приемане на проекта не е свършил нещо.


Кои други проблеми биха могли да застрашат европейските пари според Вас?


- Най-малкото, което виждаме, е неясен график за изпълнение. Трудно може да се проследи тази етапност за изпълнение на проекта, за която още в началото се говореше и е заложена. В момента се работи и на площад "Гарибалди", и на "Славейков", и долу до бул. "Евлоги Георгиев". Започна се и следващият етап на ул. "6 септември".


Срокът за изпълнение, обявен и от изпълнителите, е 300 дни за всички етапи.Този срок е бил елемент от оценката при обществената поръчка за избор на изпълнител. В такъв случай спиране на обекта може да стане само при извънредни обстоятелства. Очевидно е, че след като срокът свършва март, не е нещо извънредно това, че предишните месеци са били зимни. Така че трябва да бъде доказано и при отчитането на проекта доколко обосновано е това отлагане, което беше направено.


Вече посочих, че имаме инвестиционен проект, който се променя в хода на изпълнението. Това също е един от елементите на проверката при отчитане на проекта. Има и сигнал за неправомерно отстранен участник от обществената поръчка, текат проверки в момента и за това.


Не без значение е целта на ремонта, която е обявена и за която е одобрен – за подобряване на средата, повишаване качеството на живот, подобряване на градската среда. В такъв случай целият процес на изпълнение на проекта от предпроектните проучвания, начина на проектиране, одобряване, избор на изпълнител, изпълнение, трябва да е подчинено на това. Това също ще е елемент, който трябва да се вземе предвид при отчитането на европроекта.


Чуха се и обвинения от Столична община срещу Вас, че не сте информирали достатъчно навреме хората. А знаем, че информационната кампания е част от тези европроекти. Как ще коментирате?


- Да, при финансиране на проекти с европейски средства има задължителен пакет от мерки за информиране на гражданите, стратегия как да бъдат информирани хората и комуникация. Именно защото се чуха обвинения за моите задължения, поисках информация от Столична община по този въпрос. Оказва се, че поне доскоро такъв договор за информация и публичност не е сключен. Аз и в момента не знам и нямам никаква официална информация кога ще приключи този ремонт например.


Наши представители участват в оперативката всяка седмица, която следи изпълнението на проекта. И, да, изпълняваме доста съпътстващи неща, свързани с информацията на хората, както и други задачи като посредници между голямата община и хората. Но ние не сме част от проекта.
Информацията, която имаме за сроковете по ремонта, е получена в оперативен вид от наши инженери, участващи в седмичните срещи. Друга информация за разгласяване, и то официална, от Столична община не са ни подавали.


В началото на проекта наши експерти се свързаха с експертите на голямата община, опитахме се да установим официален канал за комуникация. Оттам ни беше изпратен първоначалния график за започване на дейностите. Който впоследствие дори се оказа, че не е график, който строителят е предложил към документацията, а предварителният по обявленията на общината. Как да предоставяме информация, ако тя не ни е дадена официално по съответния ред. Не можем да оповестяваме информации от чутото на работните срещи.


Смятате ли, че бяхте и сте достатъчно активна в защитата на обществения интерес по този проект?


- Всъщност ние не сме част от този проект още от самото начало. Например не знам някой да е поискал от района изходни данни за проектирането. Никой не е търсил района за данни за предпроектните проучвания, нито в процеса на проектиране и оценка,не сме участвали и в процедурата за избор на изпълнител. Въпреки това още преди началото на изпълнението, както и в хода на ремонта, непрекъснато на всяка от тези работни срещи, включително и писмено, сме подавали забележките, които имаме към изпълнението. И сме сигнализирали за нередности. Но както в началото, при планирането на проекта, когато никой не ни пита, така и когато си казваме мнението, рядко то се взима предвид.


Предстои да започне обсъждане на проект на подробен устройствен план на Борисовата градина, вие знаете ли кога?


– И ние не знаем кога ще бъде открита дискусията и общественото обсъждане по проекта. От Столична община са ни казали че ще е в "скоро време", но не мога да кажа какво стои зад това. Трябва да се отбележи, че един подобен проект – с дискусии, приемане и очаквани съдебни обжалвания, отнема дълго време и надали ще имаме окончателно приет такъв нов план скоро. От друга страна съм на мнение, че този план не може да е панацея за проблемите и не е задължително да го има, за да се решат те. По мое мнение в парка е по-добре да няма сериозни намеси – единствено добра поддръжка.


А какви според Вас са проблемите, които приоритетно трябва да бъдат решени в парка?


- В нашия район попада част от Борисовата градина – най-посещаваната и представителната. За мен основно тук има нужда от по-лесен достъп до парка, довеждащи велоалеи, а не хората да се пъхат под земята в подлези.


Сериозен проблем са и най-различните преместваеми съоръжения и търговци, които никнат. Тук играта е на котка и мишка, която доста дълго време може да продължава. Имаме например един обект– увеселителни съоръжения за деца, които са непосредствено до детската площадка "Слончето". Те са от над 10 години там и са незаконни. Някъде от 2016-2017 г. има и заповед за премахването им, която беше издадена, когато започна ремонтът на площадката. Тогава за кратко време, докато всичко беше затворено, успяхме да се преборим и тези съоръжения изчезнаха от парка. За тези съоръжения има доста административна кореспонденция, която се е провела. Но те още са си там.


Това пък от своя страна води до други проблеми – за мястото, на което тези съоръжения са разположени, има отредено право и издадено разрешение да има обекти за мобилна търговия на пуканки и царевица. Те обаче не могат да заемат отредените им места, слагат обектите си на други, трябва да ги санкционираме. Даваме им инструкции да се преместят на отредените им места, но как да стане това? Освен това тук проблемът не е малък и е силно притеснително, представяте ли си някое дете да падне и да се нарани? Кой ще носи отговорността?


Добре, толкова ли са безсилни всички тези институции – в Столична община, в полицията, включително и вашата администрация, та не могат да се справят с няколко незаконни батута?


- Ето виждате – пред Народния театър, когато са обединени усилията на всички участници – Столичен инспекторат, дирекция "Икономическа и търговска дейност", Икономическа полиция, общинския строителен контрол, и има воля да се премахнат някои незаконни обекти, се постига ефект. Имахме такива координирани действия например и с амбулантна търговия на площад "Патриарх Евтимий". Но ако всяка от администрациите само прехвърля горещия картоф на друга, няма как да се случи.


От думите ви излиза, че в случая с Борисовата градина такава воля няма?


- За съжаление, ако беше друго, нямаше да ги има тези обекти.


Не можете ли вие поне да ги санкционирате?


- Можем. Можем да наложим имуществена санкция по Закона за административните наказания. Тук трудно може да има ефективност, която да накара търговеца да се махне. На тези места не стоят търговците, които носят административната отговорност, а други лица. Тази процедура изисква връчване на акт на този конкретен човек и на дадения адрес. Издирването му често изисква много време, след което всяка от санкциите подлежи на обжалване. И докато мине целият процес, ако са изпълнени всички изисквания и правила, ако съдът потвърди санкцията, събирането става толкова трудно, на практика дори е невъзможно.


Можем да отнемем дадено разрешително, но физическото затваряне и изземване на стоката, преместване на съоръжението не е в нашите правомощия.


Изглежда, че сякаш има воля само за преследване на "дребните риби", а за по-големите правилата не важат. Доколко например са по правилата ресторантите около езерото"Ариана"?


- Това, което нас ни касае, е, че част от обектите около "Ариана" не плащат на общината наем. Ето давам пример – там имаме заведени дела срещу едни от ползвателите, които се оказа, че с няколко променящи се фирми сменяха собствеността и в крайна сметка при спечелени изпълнителни дела и изпратени на съдия-изпълнители за принудително изпълнение нищо не може да бъде събрано. И сега, дори да искаме да заведем дело, има трудности да се идентифицират точно хората и точният период, в който са извършвали там търговската дейност, за да оценим и обосновем правилно иска си.


От дирекция "Обществени поръчки и концесии"на Столична община знам, че се правят опит и там да се направят конкурси и да се въведат нещата в правила. Но до нас не са достигнали някакви резултати.


Изказвате съмнение, че няма достатъчно воля и явно общински администрации, инспекторат и др. са неспособни да се справят с един ресторант и няколко батута. Намесени ли са по-големи интереси зад тази ситуация?


- Трудно мога да отговоря. Още повече че всеки случай е отделен и различен – има и частни терени, има общинска собственост, има стари разрешения и договори от общината и т.н. Но е факт, че се печели на тези места и интереси със сигурност има. За по сериозни твърдения трябват доказателства, каквито нямам.


Друг повод за сериозно гражданско недоволство е строителството в централната градска част, разрушаване на стари сгради, "вграждането" им в нови, оставянето им да се саморазрушават и т.н. Според Вас тук има ли достатъчно добри правила и важат ли те за всички?


- Тук ситуацията е същата като със "Слончето" в Борисовата градина. И ако имаше достатъчно правила, които да се прилагат, и то да се прилагат за всички, нямаше изобщо да се налага да ми задавате този въпрос. Той нямаше да стои. Това са проблеми, заложени с годините, като се започне още от начина на отчуждаване на сградите, подмяната на елита навремето, след това с начина на връщането на собствениците, придобиване от други хора, които нямат отношение към ценността на сградата, а гледат на това като на един терен за застрояване и печалба. Минава се през отношенията на обществото, защото тази чувствителност напоследък се разви, но минаха дълги години, в които хората не отчитаха това като проблеми. Това е въпрос на цялостна политика на опазване на културното наследство, да действат координирано всички.


А сякаш се действа само на парче, когато някой някъде възрази, когато има недоволство.


Не трябва ли да сте по-активна в тази ситуация, да се намесвате по-активно при видими проблеми и недобри решения за застрояване?


- Тук в централната градска част правомощията на районния кмет са дори по-ограничени от тези на другите кметове в периферията на столицата. Законът за устройството на София поставя тази зона в прерогативите на главния архитект. Нямаме и специфични възможности за въздействие и по отношение на сгради - паметници на културата, тук важат общите правила. И можем да отговаряме единствено за спазването на изискването, че всеки собственик е длъжен да поддържа своята недвижима собственост, така че да не е опасна за другите.


Въпреки тези ограничения темата за опазването на сградите-паметници на културата в централната градска част беше основен приоритет за целия ми мандат. Писали сме множество сигнали, констатации и какво ли не. Не мога да кажа, че имаме големи успехи, дори понякога нямаме и официални отговори. В някои случаи дори получавам като отговор обратно обаждане чрез секретарка в институцията, която съм сигнализирала за уточняване на входяшите номера.


Ще се кандидатирате ли за нов мандат?


- Не съм взела решение. Още в началото дойдох с намерението да не оставам повече от един мандат, в който да се опитам да постигна конкретни стратегически цели, заложени в програмата ми. Направила съм ги в табличен вид и ги отчитам всяка година– заварено положение и проблеми, стъпки за решаване и до какъв стратегически ефект целим да се стигне. И всяка година констатирам едно и също – каквито и стъпки да сме успели да направим и каквито и усилия да сме вложили, стратегическите ни цели не са постигнати.


Има малки стъпки, някакви малки проблеми са решени, но няма стратегически напредък. Факт, е, че районният кмет няма нужните правомощия, няма достатъчно механизми, за да променя общите политики.


Ще дам пример. Хората гласуват за районен кмет и после очакват от него да решава проблемите им. Да оправи, да речем, тротоарите на улицата им. Но Столична община има сключен петгодишен договор, според който една фирма ще оправя тротоарите в централната градска част. В началото на годината районните кметове в рамките на определени предварително от Столична община средства подаваме заявка към голямата община с искане да се оправят конкретни тротоари. И те като възложител решават кога, колко и в каква поредност да възложат ремонти. Може да се съобразят с нашата програма, но може и да възложат друго. Така дори оправянето на едни тротоари не можем да планираме със сигурност.


При тези обстоятелства доколко е оправдано районните кметове да са избираеми, доколко изборната длъжност е уплътнена с нужните за това правомощия?


- Това, че районните кметове станаха избираеми, е безспорно положителна стъпка към нужната децентрализация. Но тази промяна в Изборния кодекс не доведе до промяна в правомощията на районните кметове. Даже напротив, в момента нещата са по-централизирани. Тук говорим не само за това, че функциите на районния кмет са в много голяма степен зависими от другите органи на Столична община, но и за пълната ни финансова зависимост. Юридически не сме и самостоятелно юридическо лице и имаме твърде ограничени възможности за кандидатстване за проекти и програми. И даже тук се шегуваме, че нас– районните кметове, ни избират, за да сме виновни. Всяка една жалба например, подадена в която и да е институция, бива препращана към нас, а както вече казах, нашите възможности са силно ограничени.

 

https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/03/28/3408066_mariia_achkova_ako_ima_volia_instituciite_mogat_da_se/


Назад